В процеса на производство на силиконови форми въздушните мехурчета затрудняват много хора. Те не само увреждат деликатната повърхностна текстура на матрицата, което води до несъвършенства във външния вид на крайния продукт, но също така отслабват механичните свойства на матрицата, засягайки експлоатационния й живот. За да се реши този проблем, е необходимо да се намерят ефективни методи и да се обърне голямо внимание на оперативните детайли.
Първо, изборът на суровина е ключов. Трябва да се избират суровини с високо-високо-течливост, тъй като лошата течливост може лесно да задържи въздух по време на смесване, увеличавайки риска от образуване на мехурчета. Освен това силиконът трябва да се съхранява в подходяща среда, за да се избегне влошаване, причинено от висока температура и влажност.
Смесеният силикон е основна гореща точка за образуване на мехурчета. След равномерно смесване на силикон A и B в правилните пропорции, той трябва незабавно да се третира с машина за вакуумно дегазиране, за да се гарантира, че въздухът е напълно изтеглен от силикона.
Прецизната работа е от решаващо значение за минимизиране на мехурчетата. Смесването е един от основните етапи, при които могат да се образуват мехурчета. По време на смесването трябва да се използват чисти инструменти, като се разбърква бавно в същата посока, за да се избегне задържането на въздух. Скоростта на разбъркване не трябва да бъде твърде висока и времето за смесване трябва да се контролира до около 3 минути, за да се осигури цялостно и равномерно смесване на компонентите A и B. След смесване оставете силикона да престои 5-10 минути, за да позволите на мехурчетата естествено да се издигнат и излязат.
За форми със сложни структури или по-големи размери, техниката на наслоено изливане може ефективно да намали образуването на мехурчета. Започнете с бавно изливане на малко количество силикон върху повърхността на основната форма с дебелина 1–2 mm, като гарантирате, че силиконът покрива всички детайли на текстурата. След като силиконът започне да се втвърдява, изсипете останалия силикон на слоеве, като всеки слой се контролира до дебелина от 3–5 mm. Този метод предотвратява задържането на въздух поради прекомерен удар по време на изливане и осигурява достатъчно време за излизане на мехурчета.
Температурата и времето на втвърдяване са критични фактори, влияещи върху отстраняването на мехурчета. За втвърдяване при стайна температура (20–25 градуса) обикновено са необходими 4–8 часа. Ако е необходимо ускорено втвърдяване, може да се приложи нагряване при 80 градуса за 2 часа. Важно е обаче да се избягват прекалено високи температури на втвърдяване, тъй като това може да причини стареене на силикона и генериране на вторични мехурчета. Освен това трябва да се осигури достатъчно време за втвърдяване, за да се предотврати мехурчета от задържане поради прекалено бързо втвърдяване.
